Буквално от дни в София има ново пространство за модерно и съвременно изкуство – Little Bird Place. Това, което прави галерията различна, е тематичният профил на представяните творби – те ще са с фокус върху биологичния свят и екологията, природата и сложната, често противоречива, но неизменна, връзка на човека с нея. Зад проекта като основен инвеститор стои Росен Узунов – лекар, доскоро висш мениджър във фармацевтичния бизнес, любител-фотограф, чиято детска любов към птиците оцелява и до днес. Сам определя себе си като всичко друго, но не и самотен играч – разчитам на уменията и експертизата на хората, с които започвам начинания и доверието и интуицията ме водят през всичко.
Защо реши новият ти проект да бъде именно галерия?
Стана някак случайно. Първоначално имах идея за малко, уютно място за приятели, без точен образ и концепция, по-скоро – място за събития. Един ден обаче минавах през старите улички на София и моя приятелка ми показа тази галерия, тогава с друго име. Представих си това място различно, не точно галерия в класическия смисъл, но и не само място за събития. Хибридно пространство, което да събира любопитни хора и ценители на изкуството за приятни преживявания.
Как дойде името й Little Bird Place?
От една страна – от моята детска страст към птиците. Харесвам да наблюдавам и снимам малки горски птици от много години насам. Още когато купих мястото (и това е другата страна на историята с името), имах опасения, че е малко за галерия. И реших дефинитивно да го нарека малко, така че това за всички да е ясно:).
Извън шегата, ми се искаше галерията да е едновременно в центъра на града, но и сякаш да напомня за малка част от природата. Държах архитектурните решения и изпълнението им да бъдат съобразени с този акцент – в центъра, но с привкус на кратко бягство сред зеленина.
Кое беше голямото предизвикателство в началото?
Неотдавна имах интересен разговор с един млад художник, който някак изговори различни накъсани мои страхове – за риска да подменим изкуството, да помогна темата за него да тръгне с лека ръка, по повърхността. Иска ми се да не губя усета за органичното, за ценното и високостойностно за сметка на комерсиалното. Сигурно балансът не е лесен. Разчитам и ще разчитам обаче на хора – експерти, в чиито съвети вярвам и на чиято преценка се доверявам, да ме водят в различни ситуации на избори.
Каква аудитория смяташ, че ще има мястото?
Правя нещо, което на мен ми харесва и то ще изглежда като пространство, което аз бих харесал. В този смисъл не таргетирам определена аудитория. Ще се радвам, когато хората го видят, да го открият като свое място. Мисля, че е за хора, едновременно градски и такива, които обичат природата. Които ценят доброто изкуство, поднесено по достъпен, приветлив, начин, които се наслаждават на уюта и разговорите в такава обстановка.
В какво виждаш развитието на идеята?
Надявам се в галерията да оживяват любопитни симбиози – експониране на предмети на изкуството и друг начин да се разказва за тях, специално внимание на клиентите, живи разговор с авторите, събития, както свързани с темите и творбите, така и частни събития и преживявания.
В по-далечна перспектива – идеята да излезе отвъд това пространство. Бих правил под бранда и други културни, зелени събития, свързани с природа и екология, които да излязат и в автентична природна среда, да събират съмишленици и любители с подобни каузи – изкуство и любов към природата и живия свят. Близка ми е тази специфична и определяща любов към животни и растенията и връзката, която дава на човека със света.
След време го виждам и като партньорски проект, част от по-голяма общност на илюстратори, анималисти, други артисти. Да не остава изолирано пространство, само за себе си. Харесвам общностите и съвместността.
