Откриване: 12 юни, 17:00 – 21:00 ч.
Период на изложбата: 12 – 28 юни 2024
Вижте всички произведения от изложбата ТУК!
“Not Very Ordered” използва за своя отправна точка познатите ни като логични структури на битието – например представите за реда, за времето, за правилата.
Изложбата частично преразглежда схващането за строгата конструкция на реда и извежда като централни отношенията ред-безпорядък, фантазност-практичност, зависимост-независимост.
Елементите в изложбата започват едно пътуване из различни структури, които обаче в себе си често съдържат възможност за изход от реда, който налагат. Изобразяването на тази възможност се превръща в цел на работата на Гергана Табакова и пренася в пространството между строгото планиране и случайността. Достъпът до него се осъществява с преразглеждането на визуални мотиви, които са динамични, но и свързани с повторение, предпоставени от определен ритъм. Акцентът е върху нарушения ред, до който обаче се достига не през съпротива, а по-скоро с лекота и стимулиране на фантазията. Движението навътре в тези структури напомня за игра, закачка, но то носи устойчива визия, която присъства.
В работата си художничката използва взаимодействието между текстилни мотиви, архитектурни модели и логиката, която ги свързва. Гергана Табакова цитира и актуализира ключови подходи, свързани с изграждането на структурирани визуални повторения, които често имат декоративен характер – например десенни композиции, тапети, архитектурни и рисунъчни фризове. Художничката използва форми, извлечени от архитектурни декорации; повтарящи се петна, които комбинира с растителни линии – треви, цветя, като по този начин извежда като актуално за изложбата и взаимодействието култура-природа.
Във фризовите композиции се съдържа идеята за повтаряемост, цикличност, безкрайност, ред.Декоративните ленти се отразяват в композициите на Гергана с отношението си към приемственост и разказ. Независимо дали са обектни или преосмислени в абстрактни форми, фризовете напомнят, че моделите се запазват във времето, свързвайки минало, настояще и бъдеще. Ритмичността от десенната композиция, пренесена на платната, поставя зрителя в състояние на очакване за такова безкрайно развитие. Но то не се осъществява на практика, а в усещането за противоречие между откъс и цяло. Така в своята работа Гергана Табакова предлага процеси или елементи в движение, които като че ли са в търсене на окончателните си форми, разцъфтяване, растеж.
Архитектурата, със своите линии, конкретика и пространствено развитие, се превръща в структурен и визуален източник за изложбата. Върху работата на Гергана повлиява една бърза разходка в Citta Alta (Горния град) в Бергамо, при която тя първоначално се лишава от допълнителна информация за архитектурните обекти и ги възприема като съвкупност от елементи, функциониращи в общи системи. Централна за впечатлението на художничката е базиликата „Санта Мария Маджоре”, по чиито входове и фасади систематично, но не симетрично се разполагат множество декоративни архитектурни елементи. Планът на катедралата също допринася за общото усещане за неподредена организация – например липсва централен вход; достъпите до вътрешните пространства са четири, всички странични. Според Гергана вместо да нарушава, липсата на симетрия подсилва странната цялост на сградата, в която елементите едновременно звучат заедно, но успяват да имат и собствено, независимо присъствие. В обектите, които съпътстват картините в изложбата, повтаряемостта изчезва и всяка част от общите, ритмични композиции заживява свой, почти либерализиран от функционирането й в система живот.
За автора:
Гергана Табакова (р. 1992) завършва магистърска програма „Живопис” в Национална художествена академия (2017 г.). Гергана силно се интересува от взаимодействието между живопис и други визуални изкуства.
В своята работа Гергана възприема картинната повърхност като платформа, върху която могат да се появят различни процеси; като пространство, където може да се изследва материалът на боята. Като художник, който се занимава с живопис, основният ѝ интерес е изследването на елементите на самата живопис – повърхността, текстурата, цвета, и нейната способност да съществува в различни форми. В практиката си Гергана постепенно преживява либерализацията на живописните елементи от обекта до момента на възприемането им като основен обект на самата творба. Формалните интереси на художничката са свързани със създаването на динамични композиции, а като теми в артистичните си проекти тя често развива елементи, свързани с културните представи за време, пространство и ред.
