Изложба на рамки и направени по тях творби от артистите:
Александър Вълчев || Александър Лазарков || Антона Странцузин || Васко Славков || Войн де Войн || Георги Ружев || Гергана Иванова || Деян Янев || Искра Благоева || Калина Христова || Калия Калъчева || Камен Старчев || Любен Домозетски || Надежда Олег Ляхова || Петър Чиновски || Росица Гецова || Румен Панайотов || Сашо Стоицов || Светли Евгениев || Тихомир Стоянов || Aртоанета
- Автор на проекта, куратор, текст и визия: Антоанета Куик
- Колекция рамки: Борис Иванов
- 25 ноември – 12 декември 2021
- Откриване: 25 ноември 2021, 17-21ч.
Вижте произведенията от изложбата тук!
Влезте и разгледайте изложбата виртуално (3D), като кликнете на изображението по-долу:
Новосъздадената традиция в Little Bird Place повелява да изпратим годината със сборна концептуална изложба. За края на 21-вата година на 21-ви век 21 артисти бяха поканени от Антоанета Куик да творят в старинни рамки от частната колекция на Борис Иванов, без обаче да се очаква авторите да се “вписват” в тях.
Какво е значението на рамката за изживяването ни с творбата, която тя огражда, подкрепя и носи? Възприемаме ли рамката само като поддържаща структура, скеле или допълнение към картината? Влияе ли тя върху реакцията и отношението ни към творбата и стойността й? Има ли нужда картината от рамка, за да фокусира вниманието на зрителя, да се отличат качествата й, да се обособи нейната завършеност? А има ли рамката нужда от картина, фотография или прилежащ обект, за да осмисли съществуването си?
Често пренебрегвани и рядко във фокуса на изложбата, именно рамките, а не картините, заемат основна роля в кураторския проект на Антоанета Куик – Референтни Рамки. Без да омаловажава творбите в тях, проектът поставя въпроса за значението им в света на изкуството, като същевременно изследва и необичайния процес на творене по рамка, зададен експериментално на участващите художници.
Рамката като ограждение и ограничение, но и като основа и посока за твореца.
Рамката, която отделя произведението и едновременно го интегрира естетически към заобикалящата го среда.
Всяка рамка идва със своя история, която след срещата си с художника, ще бъде разказана различно. Всеки автор е призован лично от рамката, която е избрал, и в комуникацията помежду им се ражда ново еклектично творение, носещо дълбочината на класиката и непокорността на съвременността.
В теорията на относителността терминът “референтната рамка” е отправна система, обозначаваща гледнатата точка на наблюдателя. Едноименната изложба аналогично повдига въпроса за относителността и условността на възприятията ни. Рамката заменя поддържащата роля с главна, за да провокира и трансформира начина, по който виждаме и гледаме на изкуството в нея.
Антоанета Куик
