Галерия Little Bird Place има удоволствието да ви покани на:
SOAP BUBBLE MEMORIES
Самостоятелна изложба на Михаела Иванова
20.11—06.12.2025
Вернисаж: 20.11 (четвъртък) 18–21ч.
Вижте всички произведения от изложбата ТУК!
SOAP BUBBLE MEMORIES
Някои спомени са крехки като сапунени мехури, които се появяват, засияват и изчезват. Те се раждат от откъслечни образи, снимки, разкази, а понякога и от въображението ни. Реалното и измисленото се преплитат и не можем да различим кое е преживяно и кое сътворено от копнеж.
Когато Жан Пиаже (швейцарски психолог, смятан за един от основателите на съвременната детска психология) бил малко дете, вярвал, че си спомня много ясно как някакъв мъж се опитал да го отвлече от количката му в парка. В спомена му детегледачката се борела с нападателя, била одраскана, а той, малкият Пиаже, си спомнял как лежи в количката и вижда всичко, нападението, страха, бягството на похитителя. Тази сцена била толкова жива в ума му, че разказвал историята със сигурност и с детайли.
Когато Пиаже станал тийнейджър, семейството получило писмо от детегледачката, която признала, че цялото „отвличане“ било лъжа. Тя измислила историята, за да изглежда като героиня, която е спасила детето. Нападател никога не е имало. Пиаже осъзнал, че наистина имал ясен спомен за нещо, което никога не се е случило. Тази случка го впечатлила дълбоко и често я цитирал като пример за това колко конструктивна и измамна е човешката памет — ние не просто възпроизвеждаме миналото, а го пресъздаваме и обогатяваме всеки път, когато си спомняме. Можем да сме убедени, че нещо напълно измислено е реален спомен.
В основата на тази фотографска серия стои липсата на едно присъствие и неговото създаване от въображаеми спомени. Ефирни като сапунени мехури, неясни, монохромни, те запълниха празното място на изгубения образ и се превърнаха в реалност. За това ми помогна една малка кутия с черно-бели стари снимки, от които въображението ми оформи липсващите спомени. Тези фотографии са опит да уловя и материализирам онова пространство между паметта и фантазията, където отсъствието се превръща в присъствие, а споменът се ражда от копнежа.
— Михаела Иванова
