Куратор: Десислава Димова
6.03 – 24.03.2024
Галерия Little Bird Place
Вижте всички произведения от изложбата ТУК!
Откриване: 6.03.2024 (сряда) – 17:30 – 21:00
Сънувах сън преди да тръгна на това пътуване. Плувах в студена синя вода, толкова синя, сякаш нарочно боядисана, както понякога се случва в сънищата. Не бях сама, всички ние плувахме в тази синeва, плътна като зехтин, не бурна, а спокойна. Насреща ни имаше скали, обли и с цвета на препечена глина, почти лъскави от краката на всички, домогнали се до тях преди нас. На събуждане знаех каква е крайната цел, към която, заслепени от страх и копнеж, се стремяхме с всяко следващо загребване.
Реалността е различна и контрастът между нея и съня е удивителен. Две седмици неспокоен дневен сън в бумтящите кореми на машините и изнурително нощно пътуване, взрени в безкрайната редица от тъмни хребети, които денем не можем да видим – светлината е твърде ярка и само подозираме за нея, сгушени в утробите на тежките всъдеходи, с които пътуваме към градините в пустинята.
В последната нощ всички дебнехме да зърнем обещаното бяло зарево, когато зад билото на един от хребетите то засия като ядрен взрив над нощната градина. Отне ни още един мъчително безсънен ден, за да стигнем до нея. На мръкване ни посрещна висок и мрачен мъж, който час по-късно ни поведе из царството си. Оранжериите бяха огромни, светеха като кореми на нощни насекоми и когато влязох в първата от тях – занемях. Отвътре основата на прозрачните стени бе обрасла с пълзящи растения, хищни и призрачни на светлината, идеща от пода и тавана, притихнали заплашително като стражи.
В средата на оранжерията растяха огромни бегонии, орхидеи, фуксии, велвичии, и кремове, нацъфтяли с искрящи на светлината пищни гроздове млечни цветове. Растения като лъвски гриви, като остъргани кости, като умрели насекоми, растения с жилави кожи, с хищни зъби, с лакоми усти и щедри въздушни корени, с филизи от бели перли, със семена, напращели от сподавено желание, с листа, изпъстрени с шипове и лунни петна, образувани сякаш от семенната течност на незнаен бог, грациозни и безподобни, безучастни към пустинята, през която ние, поклонниците, преминахме в сякаш безкрайна поредица от най-тъмните нощи и дни, които човечеството някога е сънувало, за да се добере вкупом до тази абстрактна във формите си и заплашителна с размерите си колекция. Тишината край тези самотни гиганти е влажна, мъчителна, могъща телесна тишина, носеща аромата на раждането и отмирането на материята, която превръща изкуствената светлина в тежко издихание. Връщането назад през тази пустиня е непосилно за мен, оазисът в центъра й ме привлича като смърт, смърт, излъскана от краката на всички поклонници преди мен. А те, тези растения, са така невинни в същността си. Така вечни. Така уязвими. Така непроницаеми, при все че светлината струи през всяка тяхна клетка и се отразява в зениците ни, прегорели от копнежа по чудото.
Sub specie lucis. От гледна точка на светлината. е първата самостоятелна изложба на писателката Зорница Гръмкова. Изложбата представя серия фотографии на цветове на различни растения, като част от дългогодишния интерес на авторката към ботаниката. Във фотографиите на Гръмкова светлината прорязва откъснатите цветове като рентген, поставяйки размножителните органи на растенията на границата между потенциалното и невъзможното, между зараждащата се клетка и инертната материя, между живота и смъртта.
Зорница Гръмкова (р. 1981) е автор на сборниците с разкази Пътят на мравките (2013, издателство „Св. Климент Охридски“) и Те никога не казват (2019, издателство „Фама“), номиниран през 2021 г. за Наградата за литература на Европейския съюз. Част е от редакторския екип на Свободно поетическо общество от създаването му през 2017 г. Член на ДАФНИ (Дружество на анималистите, флористите и научните илюстратори). Журналистка в програма „Христо Ботев“ на БНР, водеща на сутрешното неделно предаване „Изгрев“. Дългогодишна изпълнителка на ирландски танци и асистент преподавател в школата „Cunningham academy of Irish Dance Sofia“.
Изложбата е проект на DESPOINA – онлайн платформа, която дава пространство на всичко онова, което съпътства изкуството – разговори, вдъхновения, интуиции и бележки, като проявления на един разширен творчески процес, който търси сърцевината на живота.
Проектът се осъществява с подкрепата на Фондация „Изкуство – Дела и Документи“ и Национален Фонд Култура.
