Нощна поляна, 2021, яйчна темпера върху дърво, 30 х 40 см

Тази работа съчета в себе си две по своя характер противоположни линии в изкуството: едната, свързана с желанието за реалистично пресъздаване на действителността, с изследователското, аналитичното, рационалното, познавателното начало. Другата линия е свързана със стремежа да бъде представено трансцендентното, свещеното, невидимото, неподлежащото на изследване. За първата линия е използвана научната илюстрация, която се стреми правдоподобно да пресъздава конкретни растителни и животински видове от заобикалящия ни свят. На една нощна поляна, обгърната в тъмнина, растат треви и една самотна орхидея, появяват се животни, насекоми, паяк плете мрежа. В същото време в това пространство са разположени мотиви от византийското изкуство, които визуализират втората линия, пресъздаваща невидимото. Тези мотиви могат да бъдат идентифицирани и всъщност представляват съществен извлек от една широко разпространена композиция в средновековното християнско изкуство с добре установена иконография – композицията Страшния съд. Горе вляво е разположена вратата на Рая, пред нея ангел (който между другото е цитат на ангел от композицията Страшния съд в Лондонското евангелие) държи везна със свитъци – човешките дела, дявол, напълно прикрит в мрака, се опитва да обърне везната. Зад вратите на Рая, върху субпеданеум и червена възглавница е разположена Богородица сред стилизирани флорални мотиви. Позата на Богородица, нейните одежди и изражение напомнят изображенията на Богородица в Рая от Страшния съд в споменатото вече Лондонско евенгелие и от същата композиция в притвора на криптата на Бачковската костница. До Богородица стои благоразумният разбойник, а неговите одежди преливат в реалистично изобразената природна среда. Долу вляво са представени 3 животни, от чиито усти излизат човешки крайници – елемент, отново взет от композицията Страшния съд, където се представят всички мъртви, възкръсващи, включително и тези, които са били изядени от различни зверове и излизат от техните усти. Представянето на тези животни напомня изобразяването им в средновековните бестиарии и не следва натуро-наподобителното начало в изображенията на останалите животни в композицията, а се вписа към линията с подчертано византинизиращ стил. Изборът на животните също не е случаен и в известен смисъл препраща към Западното Средновековие, защото това са лъв, пантера и вълчица, трите звяра, всеки един от тях имащ своята символика, които Данте среща в началото на своя Ад. В дясно от животните ангел Господен с тръба в ръка известява деня на Страшния съд – пак елемент от споменатата композиция. Долу вдясно сред тревите е изобразен, отново с византинизиращ маниер, отворен гроб, от който излиза възкръснала душа, увита в погребален саван. Това изображение, взето от византийското изкуство, се трансформира в поникващо от земята цвете, изобразено натуро-наподобително. Отстрани на отворения гроб е нарисувана какавида на пеперуда. Окраската на тази какавида напомня декоративните мотиви върху погребалния саван и иска да представи идеята за това, че смъртта се явява преход към друго състояние. Другото състояние – вече натуралистично представено, а именно пеперуда, е изобразена в центъра на композицията. Непосредствено под нея е нарисувано още едно насекомо – богомолка, чиято хищническа природа я противопоставя на пеперудата, възприемана като символ на душата. С други думи, тук има напомняне за постоянната опасност от хищника, която преследва човешката душа, независимо какви имена има той – враг, демон, грях, страх. Горе вдясно е представена персонификация на нощта. Отново това е елемент, взет от византийското изкуство и по-точно от една известна миниатюра, изобразяваща пророк Исая между персонификациите на Нощта и Утрото в Парижкия псалтир (Paris. gr. 139, folio 435 verso). В създаването и представянето на настоящото произведение има изявен стремеж за наподобяване на икона – основата е дъска, техниката е темпера.“,

Л. Домозетски, 2022