Простор IV, 2020, смесена техника – акрил, маслени бои и шлагметал на хартия, 37 x 33 см.

„В следобедните златни часове, гледайки неподвижната променливост на планината, пред мен се шири необятният простор. Представям си се като дреха, защипана на небето, която леко се вее и наблюдава в покой тишината край себе си. И когато се напълня като съд – със слънце – ще се отделя, ще полетя над нещата, а после ще се стопя в дъжда, ще попия в пръстта и ще съм част от мъглата…“, Ива Маркова