Във време, в което изкуството е свободно да използва всички изразни средства, за да даде гласност на своите представи за сътворената от човека реалност, а екологичните изпитания, съпътстващи живота ни, изострят своята значимост за съществуването ни, взаимоотношенията между изкуството и природата стават все по-комплексни. Ако вземем за пример Венецианското биенале тази година – най-големият и най-значим форум за съвременно изкуство в света – бързо ще забележим, че множество художници и национални павилиони разказват чрез проектите си не само за замърсяването на планетата, нейното задушаване и поетапно осакатяване, но и за парадокса, породен от способността ни да вникваме в критичния характер на ситуацията и паралелната ни склонност към бездействие.
Снимка: Andrea Avezzu
Най-яркият пример е минорният Литовски павилион, спечелил и голямата награда на биеналето. Прекрачил входа към същинския пърформанс, човек се оказва на високото ниво в здание от два етажа, в което от зрителската гледна точка, подпрян на парапета и погледнал надолу, виждаш импровизиран интериорен плаж, попаднал във вътрешността на сградата. На него група лежерно плажуващи мъже, жени и деца, сякаш на безразборен принцип изпълняват музикални произведения. Напълно спокойни, дори някак флегматични, докато пеят те общуват помежду си, похапват, мажат се с плажен крем, наслаждават се на изкуственото слънце.
Снимка: Neon-Realism
Текстовете на песните са на екологични теми, а след 15-на минути в пространството човек започва да съпреживява и основното послание. Усещането за изтощение, умора, безразличие, усещането за някаква екзистенциална неспособност на съвременния свят да предотврати самоунищожението си, въпреки интелектуалния и технологичен потенциал, с който разполагаме. Епичният многочасов пърформанс напомня на разгърната съвременна еко-интерпретация на гравюрата „Меланхолия“ на Албрехт Дюрер от 1514 г. В нея женската персонификация е заобиколена от всевъзможни предмети на геометрията, алхимията, нумерологията – въпреки това излъчването на „окрилената“ дама е изтъкано от раздразнение и досада.
Албрехт Дюрер, Меланхолия, 1514г
Разбира се, изкуството, посветено на природата, може да приема напълно различни проявления. Отново с активистки привкус, през 2015 г. исландският съвременен художник Олафур Елиасон създава Ice Watch – инсталация от дванадесет вековни вледенени отломки, пренесени от Гренландия и поставени в Париж до сградата, в която се провежда конференцията на ООН, свързана с климата и екологичните проблеми. Всяко официално лице и всеки минувач могат да наблюдават тяхното топене, а метафората е повече от красноречива. В края на септември тази година Елиасон бе определен от ООН като посланик на добра воля по въпросите на климата, а сред проектите му ще открием още множество, посветени на еко-тематика.
Снимка: Martin Argyroglo
Фотографът Грей Малин, да кажем, хумористично разполага сред група ледници предмети, извадени от оригиналния им контекст – надуваема плажна топка, скулптури на розови фламинго, червена велурена лента, седяща най-често пред входа на нощни заведения и др. С този жест той цели хем да ни усмихне, хем да ни подскаже, че подобни своеволия в отношението ни към глобалното затопляне ще бъдат катастрофални. Авторката Марина ДеБрис създаде понятието “Trashion”, вдъхновено от “изобретените“ от нея самата модни облекла, скроени от намерени в океаните отпадъци. По инициатива на Greenpeace пък италианският пианист Лудовико Ейнауди изпълни свое произведение на роял, плаващ сред Северно ледовития океан, на фона на топящите се ледници. Примерите са безброй.
Снимка: Pedro Armestre Greenpeace
Трябва да отбележим обаче и други аспекти на тези взаимоотношения между природа и изкуство. Природата ни носи наслада – зрителна, емоционална, духовна. Ако в началото на модерната история нейното присъствие в живописта е била най-вече естетическа, по-късно, във времето на Романтизма от 18-ти век пейзажът е не просто фон или среда, в която се развива действието – той е материя, съдържаща идеи и послания. Днес природата и природните форми са вдъхновение за множество автори, изкушени от естетиката. За тях дадено растение и животно е не просто нещо познато, а обект, сътворен от форми, цветове, излъчване и характер – и именно това провокира художника да пресъздаде техния образ. Както казва световният хореограф Димитрис Папайоану – „Считам, че да наблюдаваш света като художник означава да виждаш непсихологически. Тоест, да можеш да видиш това, което очите ти са наистина способни да уловят, а не онова, което знаеш“.
Снимка: Stefan Sagmeister
Изкуството и природата ще продължат да раждат своите творения в общуването си чрез нас хората. Не е необходимо да се намирате в музей или галерия, за да съпреживеете изкуството на природата. Вгледайте се в ято рязко променящи посоката си на летене скорци, позволете на сетивата си да се понесат в прекрасната композиция. Наслаждавайте се на шарките на пеперудите и цъфналите цветове, на заредените с настроение поля със слънчогледи, на смешните походки на щъркелите. Природата, нейната естествена и художествено интерпретирана красота носят изключителни позитиви за вашето настроение и цялостното ви усещане за по-добро ежедневие. Дизайнерът Щефан Загмайстер реализира мащабен проект, посветен на красотата, показан като пътуваща изложба в цял свят. В забързаното си ежедневие сме склонни да пренебрегваме времето в природата и общуването с добро изкуство, но, изненадващо или не, естетически приятната среда в живота ни влияе силно благотворно на поведението, познавателните способности и настроението ни…
Заповядайте в галерия Little Bird Place, чиято дейност е посветена именно на разнообразните взаимоотношения между изкуство, екология и природa!
Теодора Константинова и Радослав Механджийски
